Устните преводачи осигуряват възможността за многоезична комуникация на всички равнища – от организирани от ЕК конференции и мероприятията на ЕИСК и Комитета на регионите, през работните групи на Съвета на ЕС, които работят върху законодателни предложения на Комисията и подготвят работата на Съвета на ЕС, самите заседания на Съвета на министрите на ЕС в различните му състави, до заседанията на Европейския съвет.

Защо е необходимо това? Обикновено независимо от високата степен на владеене на чужд език, човек мисли на родния си език и се изразява най-свободно, най-аргументирано и най-нюансирано на него. Това е особено важно при интензивни преговори в законодателния процес и политически дискусии. Европейските политики и европейското законодателство трябва да се създават от най-добрите експерти и не е задължително те да са тези с най-добри лингвистични умения. В помощ на експертите ГД “Устни преводи” осигурява превод от и на всички 23 официални езика на ЕС, както и на някои езици на трети държави и регионални езици. Превод се осигурява както за срещи, при които се ползват два езика, така и за такива с 23 и повече езици.

Димка: Устните преводачи най-често превеждат към родния си език, а при някои от не толкова разпространените езици, какъвто е и нашият роден български език, и към някои от най-разпространените европейски езици (френски, немски, английски, италиански, испански), като към родния си език те превеждат от по няколко чужди езика. Затова устните преводачи обикновено учат и добавят нови езици в езиковата си комбинация през целия си професионален път. А това е може би едно от най-хубавите неща в нашата професия, защото с изучаването на чуждия език навлизаш и в културата на страната и душевността на народа й.

Устните преводачи работят в екипи от двама или трима души за всяка кабина, т.е. за всеки език, на който се превежда. Работата наистина е екипна и всеки може да разчита на колегите си, а резултатът от работата е резултат на съответната езикова кабина, а не на отделните преводачи.

Даниела: Често ни задават въпроса колко минути работят и колко почиват устните преводачи. Краткият отговор е “зависи”. А по-дългият, но далеч непълен отговор е, че колко минути се работи и колко се почива зависи от конкретното заседание, от езиковите комбинации в екипа, от езиците, на които се изказват участниците в заседанието, и т.н. За преводачът, който не превежда в момента обаче, не може да се каже, че почива, тъй като следи дискусията, помага на колегите, като пише цифри и термини, прави справки в интернет, подготвя следващ материал и др.

В европейските институции освен Европейската комисия свои служби за устен превод имат Европейският парламент и Съдът на Европейските общности в Люксембург. Особеност в работата на службите за устен превод е, че за тях работят както щатни устни преводачи, които са подбрани с конкурс, така и акредитирани преводачи на свободна практика. Акредитацията се извършва чрез полагане на акредитационни тестове пред междуинституционална комисия. Повече информация за тях можете да намерите тук.

Димка: Успоредно с основните си задачи по осигуряването на устен превод и организацията на конференции, ГД “Устни преводи” работи с различни университети, предлагащи обучение по конферентен превод, като оказва подкрепа чрез наши колеги, които периодически участват в обучението на студентите по два-три дни, за да подпомогнат навлизането им в професията и да ги запознаят със стандартите на работа в европейските институции. В България ГД “Устни преводи” подпомага магистърските програми по конферентен превод в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (СУ) и Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.

Понякога ни питат дали развитието на информационните технологии няма да измести устните преводачи. Такава опасност не виждаме в обозримо бъдеще. Информационните технологии обаче могат да ни помагат в нашата работа. Използването на компютри, интернет, терминологични бази данни и друга информационна и комуникационна техника е ежедневие за нас. Както информационните технологии са в помощ на писмените преводачи и са променили донякъде професията, без да заместят писмения преводач, така и при устния превод те са безценен помощник, но човекът засега поне не може да бъде заменен. Или, както го формулира един наш колега, устните преводачи няма да бъдат заместени от информационните технологии, а от устни преводачи, които умеят да използват информационните технологии.

Моето образование

Димка: Завършила съм английска филология и магистратура по конферентен превод в СУ “Св. Климент Охридски”. Магистърската програма по конферентен превод дава солидна подготовка за попрището на устния преводач. Особено полезни за нас като студенти бяха контактите с устните преводачи от европейските институции, които ни предаваха свои опит и ни запалиха за професията.

Даниела: Моят случай е малко по-различен, но не е изключение. Не е задължително да имаш филологическо образование, за да станеш устен преводач. Има много колеги, които са завършили доста по-различно висше образование – има юристи, инженери, лекари, историци. Тъй като в работата си устния преводач се докосва до най-различни сфери на познанието, наличието на колеги с най-различен образователен профил в никакъв случай не е в ущърб. Аз самата съм завършила тонрежисура и дълги години съм работила в тази професия. Това, което е нужно за професията на устния преводач, е владеенето на чужди езици на много високо ниво, любопитство към света, готовност постоянно да се учиш и голяма психическа, а и физическа издръжливост.

Моят път дотук

Димка: Започнах работа като преподавател по английски език, след което станах асистент в СУ “Климент Охридски”, където преподавах теория и практика на превода на студентите по английска филология. В продължение на две години бях ръководител на магистърската програма по конферентен превод, а в същото време работех и като устен преводач на свободна практика. През 2009 г. бях акредитирана като конферентен преводач на свободна практика към институциите на ЕС, а от четири години съм част от постоянния състав на българска кабина.

Избрах настоящата си професия заради високия й престиж, заради интелектуалните предизвикателства и огромното разнообразие от теми и проблеми, които се обсъждат.

Даниела: Тъй като съм израсла с два “родни” езика в семейство на преводач, преводът никога не е бил далеч от мен. Още като ученичка и студентка съм се занимавала непрофесионално с писмен и устен превод, а когато завършвах висшето си образование, завърших и курс по симултанен превод, организиран от Съюза на преводачите в България. Скоро след това бях поканена да се включа в екипи на симултанни преводачи при различни мероприятия в България. Така, успоредно с основната си професия, започнах да работя и като преводач на свободна практика. С подготовката на България за присъединяване към ЕС работих като преводач за различни предприсъединителни проекти. През 2006 г. участвах успешно в конкурс за устни преводачи с български език към Европейските институции и от юли 2007 г. работя в Генерална дирекция “Устни преводи” на ЕК.

Моите задачи и отговорности

Даниела: Като устни преводачи нашата задача и отговорност е на първо място да осигуряваме качествен превод на български език от всичките си работни езици, както и превод от български към разпространен официален език на ЕС при работни заседания от всякакъв характер и така да бъдем в помощ на делегатите ни. Това означава добра подготовка за всяко заседание, за което ползваме предоставени ни документи за заседанията, глосари и терминологични бази данни, но също и наша систематизирана информация от предишни заседания – тук натрупването на опит и знания помага много.

Задача и отговорност на устния преводач е също да разширява познанията си в различни области, за което звеното за професионална подкрепа и развитие на устните преводачи предлага обучения. Освен това преводачът трябва да е винаги осведомен за актуалните събития, както в своята страна и в ЕС, така и в нашия все по-тясно свързан свят. И не на последно място, преводачът трябва да поддържа високото ниво на владеене на езиците, с които работи.

Щатните преводачи в ГД “Устни преводи” са ангажирани освен това и със задачи по подбора и обучението на устни преводачи и осигуряването на качеството на работа. Имат също така възможност да се включват в различни проекти, например такива, свързани с информационните и комуникационни технологии и нашата професия.

Извън споменатото, аз лично като ръководител на българския отдел в ГД “Устни преводи” имам и съответни мениджърски задачи и отговорности, но успоредно с това продължавам с удоволствие да работя в кабината заедно с колегите.

Димка: В допълнение към обичайните отговорности изпълнявам и ролята на координатор на ГД “Устни преводи” на първото българско председателство на ЕС. Работата на координатора започва повече от година преди началото на председателството и включва разнообразни дейности. Координаторите са посланиците на нашата служба, защото качественият устен превод е много важно условие за успеха на всяко международно събитие. Координаторът работи заедно с екипа в страната и в Постоянното представителство в Брюксел за успеха на председателството.

В рамките на подготовката на нашето председателство например проведохме редица практически семинари заедно с администрацията, по време на които работихме върху различни умения, чрез които едно заседание да се превърне в успех именно за председателя. Изградихме чудесни връзки на доверие и сега председатели на групи и преводачи работят като истински сплотени екипи, в които има доверие, добра комуникация и обратна връзка.

Понякога има нужда от пояснения за това как технически се получават нещата, защото работата в многоезична среда и в институциите на ЕС си има своята специфика. Беше наистина интересно по време на тези семинари да мислим заедно с бъдещите тогава председатели на групи и да търсим решения на важни за тях въпроси при говоренето пред аудитория и ролята на председател на заседания.

Координаторът се грижи и за своите колеги както от българска, така и от другите езикови секции. За много колеги това беше първа възможност да посетят България, а за мен шанс да представя неповторимостта на страната. Много от колегите откриват очарованието на България и казват, че с удоволствие биха се върнали отново.

И не на последно място, координаторът има своите задължения по време на самите срещи в София. Това означава, че на място се ръководят преводаческите екипи, които в някои случаи са доста сложни заради броя на предоставяните езици или заради сложната организация на заседанието, и тогава трябва да мога да гарантирам, че всеки преводач във всеки един момент знае кога и къде трябва да бъде. Ако друг колега ръководи екипите в София, тогава предварително подготвям, доколкото е възможно, неговата работа в България. Ръководя и преводаческите екипи по време на Съвета по външни работи и по общи въпроси в Брюксел и Люксембург, както и на срещите на Европейския съвет.

Работата на координатора е много натоварена, но едно председателство, особено когато е първо, оставя незабравими спомени и носи огромно удовлетворение.

Моите предизвикателства

Димка: Разнообразието в професията е предимство, но и доста сериозно предизвикателство. Всеки преводач се подготвя, преди да отиде на работа, и когато пет дни в седмицата работиш по пет различни теми, тогава подготовката отнема голяма част от свободното време, а понякога и от съня. И да не забравяме, че при подготовката на терминология за заседанията например преводачите трябва да се подготвят за всичките си работни езици.

Работим и на заседания на най-високо ниво, понякога дълги часове и под напрежение, което изисква справяне със стреса и запазване на спокойствие.

Даниела: Устният превод и особено симултанният превод е сам по себе си едно предизвикателство. Да трансформираш мисълта на оратора на друг език на момента, да предадеш идеята му незабавно и ясно изисква много. За мен особеното и приятно предизвикателство е да правя това от няколко сменящи се постоянно езика, като предавам мислите на оратора на добър и жив български език.

Моето удовлетворение

Димка: Най-голямо удовлетворение е, когато заседанието тече гладко, благодарение и на нашия превод. Понякога слушателите ни забравят, че са със слушалки за превода и тръгват с тях, което означава, че правим точно това, което е квинтесенцията на нашата работа – осигуряваме комуникацията, без да ни забелязват. Макар че опитните в работата в многоезични заседания делегати в европейските институции не пропускат да благодарят на преводачите.

Интересното при нас е и че понякога ставаме преки свидетели на исторически събития и следим дискусии, които са важни за бъдещето на всички граждани на ЕС. Колегите си спомнят например тържествените церемонии по подписването на Лисабонския договор, а за мен е изключително интересно да следя дискусиите за Брекзит. Всичко това обаче изисква и огромна дискретност, защото пазим поверителността на тези обсъждания.

Даниела: Харесвам разнообразието на нашата работа. Ежедневната смяна на тематиката, която превеждаме, изисква много от нас, но и ни дава много. Освен това работим в постоянно променящи се екипи, така че общуваме с много различни колеги както от българската, така и от другите кабини. А тъй като се ангажираме и с подкрепата на бъдещи колеги и млади колеги, удовлетворение носят и техните успехи.

Моите източници на информация

Димка: Този въпрос силно ни затруднява, защото за нас всичко в света около нас може да бъде източник на информация.

Даниела: Ако обаче погледнем сериозно на въпроса, то трябва да споменем всякакви работни документи за разнообразните заседания, на които превеждаме, различните медии и не на последно място натрупваните с годините знания.