1 janvier 2020 0 comments alumni

This post is scheduled to be published in the future.

It should not be displayed by the theme.

Confessions of an interpreter

14 juillet 2016 0 comments alumni

There are many gifted linguists and translators who will tell you that they are simply not cut out to be interpreters. They can’t abide the idea of working under pressure, harnessing speech after speech to runaway presenters. Yet interpreters thrive on this kind of pressure. Perhaps it’s how we’re wired? Here is an inside look at the inner workings of interpreters and what drives their passion for their work:

Languages: a love affair

There is no one explanation for this attachment to languages. Perhaps interpreters were born to parents who spoke different languages or lived in countries where different languages were spoken. Maybe they took to languages at school and later honed their skills abroad. What really counts is a solid command of one’s mother tongue and a thorough understanding of the other learned languages. However they acquired their skills, people who make a living out of languages never stop learning and striving to improve.

Good days

We enjoy moments of soaring grace, when we are caught up and carried along by a speech that we get “inside of”. The interpreter’s art is to put her/himself into the shoes of the speakers and make their message his/her own. We have to slip into their persona, to sense what they will say and try to anticipate their thoughts with words they could not have chosen better themselves. There’s nothing quite like it!

“The interpreter as artist”

We convey the speaker’s message just like an actor but we work without a script. We hang on the speaker’s words just like the audience because we’re all hearing it for the first time. And yet, we have to be who we hear: we are the speaker and we are their voice. Now persuasive, at times hesitant, now jocular and then earnest. We have to think about our audience, too, but unlike the actor, we must not be seen. The delegates hear us and think they are hearing the speaker.


Martine Bonadona, Interpretation Services Consultant, Location: Paris, France.

AIIC and Caliope Member

The skills

Interpreters need to convert what is said in one language into a cogent statement in another, untangling the cultural differences that bar comprehension. They must be able to pick up new vocabulary and assimilate new ideas in record time and – above all – tease out the core meaning and structure of a speech. Versatility is the watchword, even in highly specialized subjects. The speaker is never the same, nor is the place or the subject matter or the team of interpreters onsite. But one thing is immutable – we remain the soul of discretion.


Interpreting in multilingual context

14 juillet 2016 0 comments alumni

Simultaneous Interpreting in a multilingual context

There are many instances where nowadays simultaneous interpreting is applied, this form of interpreting being the one most used, contrary to consecutive interpreting, which tends to be applied mostly in bilingual contexts and smaller scale events.

Today, consecutive is used for after dinner speeches, exhibition openings and the like, but it is considered as the basis for simultaneous interpreter training. In this mode of interpreting, the interpreter would listen tothe wholeor a large part ( up to 15 minutes) of a speech, take notes and render the whole speech in another language consecutively. This requires excellent analysis, memory and note-taking skills as well as excellent public speaking.

For obvious reasons, this form of interpreting could not longer be applied in larger multilingual settings, it being too cumbersome and time-consuming.This is the reason why simultaneous interpreting was invented and used for the first time at the Nuremberg trials after the second world war in 1945, where the first Simultaneous Interpretation System was implemented.

The Simultaneous Interpretation System was implemented in a courtroom setting for the first time at the Trial. In August 1945, Colonel Leon Dostert, a foreign language expert with the U.S. Army Signal Corps contacted Charles A Horsky, Justice Jackson’s personal assistant in Washington DC. Dostert displayed the system to Horsky. Upon the further recommendation of Bill Jackson and Robert Gill, Justice Jackson directed IBM to implement the system.

Colonel Dostert became chief of the Translation Division at Nuremberg employing a score of interpreters to use the System. For more than two weeks before the Trial commenced, interpreters in the four languages rehearsed their functions in the Courthouse.

In mid-November, a full scale rehearsal in the Courtroom was held before the members of the Tribunal and the international press. During the trials, all proceedings were interpreted simultaneously in the courtroom.

These systems have been developed further over the years and have been installed in conference centers and institutions all over the world. For smaller venues, mobile interpreting booths are used with simultaneous equipment that allows clients to listen to the proceedings in their language.

The typical international conference would have English or any other language as the floor language, with presentations either in English or in another language, officially used at the conference, where simultaneous interpreting would be provided (active and passive).

Other contexts where simultaneous is used are the international institutions, be it the United Nations and their sub-organizations as well as large regional Organizations, like the European Union (Commission and Parliament) as well as the African Union with its Commission and Pan-African Parliament.

Simultaneous interpreting is used at bilingual and multilingual conferences. It can be used in a small conference with just two languages, like English-Afrikaans, or with multilingual events like the plenary sessions of, for instance, the European Parliament, with up to 24 languages.

Simultaneous interpreters always work in pairs, that is, there must always two interpreters assigned per language and booth, as typically, they work into their native language( called « A » language from all their other languages ( « C » languages). In a bilateral event, they will be working into their « A « language and their « B » languages, this being a language of which they have an excellent active command, not being their native language.

Simultaneous interpreting being extremely demanding and stressful, interpreters work for 30 minutes at a time , being replaced by the second colleague in due course. They are part of a larger team of interpreters in multilingual events.

“At larger events, there would be three or sometimes even four interpreters in every booth. ”

The European Parliament Plenary session is typically the largest multilingual event. Its monthly plenary session is interpreted from and into the official 24 languages of the European Union simultaneously. During a session, there will be a team of 74 interpreters assigned to the meeting, in four shifts of +/- three hours.

Of course, not all interpreters will know and understand all the official languages. A conference interpreter will interpret into his native language from 3 or 4 and up to 6 so called « passive « languages, which he understands perfectly and from which he will be working.To be able to render interpretation from less common languages (i.e. Polish or Greek or Latvian, etc) interpreters resort to a system called « relay » interpreting, whereby one interpreter in, let’s say the English booth, would render the interpretation from Polish into English, and all other interpreters would take that version into their respective languages.

At the European Parliament there is also sign language used, as we have two deaf MEP as of this new legislature. Last night, I did work at the Plenary Session and there was a debate on people with disabilities, where both MEP’s, one from Hungary and the other from Belgium attended and intervened in the debate. Two sign language interpreters sit in front of each of them and sign the whole debate, wearing headphones and being able to follow the whole debate through the interpreters in the booths. When the deaf delegate wants to intervene in the debate, he/she signs to the interpreters, who voice their interpretation into the microphone. This is taken up by the interpreters in the booth and interpreted into all the 24 languages! It was quite an impressive situation and it went smooth as silk!

AUTHOR: Hans-Werner Mühle

conference interpreter, AIIC Interpreter Trainer.

University of the Witwatersrand, Wits language School Glendon York University, Toronto, Canada

I myself am a senior conference interpreter, having started my own career as a freelancer in 1986, when Spain joined the European Union. At that time there were only 9 languages being interpreted at the EP. I work both into Spanish and into German, from English, French and Italian.

Still today, I continue working for the European Parliament, which has evolved and changed enormously with the Scandinavian and Eastern European countries joining with their respective languages. When the great enlargement came in the 90s we all were wondering how and if it was going to work out! A new hemicycle with more than 26 interpreter booths had been built and at the first plenary session with all the new languages and colleagues was put to the test! And it works! It is amazing to listen to all the different language channels and hear a speech being interpreted into 23 languages simultaneously!

Highest quality and professionalism is guaranteed by the International Association of Conference Interpreters, AIIC, founded in Paris in 1953.

Today, AIIC has over 3000 members worldwide, has established a code of ethics and has negotiated agreements with international institutions like the UN, the European Institutions among others. These rules apply worldwide when it comes to working conditions, booth manning strengths, professional ethics and confidentiality and quality. AIIC is made up of different regions who run the association on a regional or national basis. I myself am president of the French region of AIIC (AIIC France).

Of course, conference interpreting does not mean intepreters work only for international institutions. We work in all kind of contexts and on a whole array of subjects.

We need to reach out to potential clients, be it international companies, associations, grouping, concerned venues and professional Conference Organizers, (PCOs).

Once the contact is made, an organizing interpreter would help the « client » to organize a team of interpreters for a given conference, especially if it is a largemultilingual conference.First of all, the client needs must be evaluated. We need to know, how many and which languages will be needed. Which is going to be the floor language? What is the agenda and timing of the meetings? Will there be parallel and breakout meetings and which languages will be used there?

Planning a team of interpreters for an event requires knowledge about the languages that will be used, schedules, number of participants, venue and many other factors.

According to this information, the organizing interpreter will act as a head of team, who will be in charge of the contacts between the team of interpreters and the client. He/she will contact and recruit interpreters according to their language combination, professional domicile, quality and specialization.

Професия: Устен преводач в европейските институции

14 juillet 2016 0 comments alumni

Европейските институции поддържат най-голямата служба за устни преводи в света. Без усилията на преводачите, които предоставят симултанен и консекутивен превод на всички 24 официални езика на съюза, не би било възможно да се осъществи нито едно заседание или среща на европейско ниво.

Работата на устните преводачи значително се различава от тази на техните колеги в Генерална дирекция “Писмени преводи” и изисква голяма психическа и дори физическа издръжливост. Можем да твърдим, че конферентният превод е една от най-интересните и динамични дейности, с които може да се занимавате в европейските структури. Ако имате страст към езиците и интерес към най-различни теми, свързани с европейските политики, позицията на устен преводач е точно за вас.

Всъщност устните преводачи са от малкото служители в европейските институции, за които наистина няма тайни, тъй като те са част дори от най-конфиденциалните заседания на европейско ниво. Естеството на работата им изисква способност за бърза подготовка по най-различни въпроси и желание за непрестанно усъвършенстване на езиковите умения, включително и учене на нови езици. Позицията включва голяма доза творчество, а повторяемостта и рутината са сведени до минимум.

За да кандидатствате за щатен устен преводач или преводач на свободна практика към институциите на ЕС, трябва да имате висше образование със специалност конферентен превод (четиригодишен бакалавърски курс или едногодишна магистратура) или друго висше образование и документирана едногодишна практика като конферентен преводач. Устните преводачите превеждат основно към родния си език, но в случаите на “по-малки” езици, като например български, чешки, латвийски и др., и към някой от най-разпространените европейски езици – английски, немски, френски, испански и италиански. Изискващите се езикови комбинации за различните езикови кабини се публикуват в информацията за акредитирането на преводачи на свободна практика.

И тъй като става въпрос за изключително екипна работа, повече за професията този път сме поканили да разкажат не един, а двамата специалисти с дългогодишен опит – Даниела Събева, ръководител на българския отдел в Генерална дирекция (ГД) “Устни преводи” на Европейската комисия (ЕК), и Димка Стоева, преводач в българския отдел в Генерална дирекция “Устни преводи” на Европейската комисия и координатор на ГД “Устни преводи” за българското председателство на Съвета на ЕС.

“Моята професия

Даниела: ГД “Устни преводи” в Европейската комисия осигурява устен превод и организация на конференции за Европейската комисия, както и устен превод за Съвета на ЕС, Европейския съвет, Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), Комитета на регионите и някои агенции на ЕС. ”

Устните преводачи осигуряват възможността за многоезична комуникация на всички равнища – от организирани от ЕК конференции и мероприятията на ЕИСК и Комитета на регионите, през работните групи на Съвета на ЕС, които работят върху законодателни предложения на Комисията и подготвят работата на Съвета на ЕС, самите заседания на Съвета на министрите на ЕС в различните му състави, до заседанията на Европейския съвет.

Защо е необходимо това? Обикновено независимо от високата степен на владеене на чужд език, човек мисли на родния си език и се изразява най-свободно, най-аргументирано и най-нюансирано на него. Това е особено важно при интензивни преговори в законодателния процес и политически дискусии. Европейските политики и европейското законодателство трябва да се създават от най-добрите експерти и не е задължително те да са тези с най-добри лингвистични умения. В помощ на експертите ГД “Устни преводи” осигурява превод от и на всички 23 официални езика на ЕС, както и на някои езици на трети държави и регионални езици. Превод се осигурява както за срещи, при които се ползват два езика, така и за такива с 23 и повече езици.


Hannah Jordan born in Yogyakarta, Indonesia 29 April 1990.

Her favorite book is Harry Potter!

Димка: Устните преводачи най-често превеждат към родния си език, а при някои от не толкова разпространените езици, какъвто е и нашият роден български език, и към някои от най-разпространените европейски езици (френски, немски, английски, италиански, испански), като към родния си език те превеждат от по няколко чужди езика. Затова устните преводачи обикновено учат и добавят нови езици в езиковата си комбинация през целия си професионален път. А това е може би едно от най-хубавите неща в нашата професия, защото с изучаването на чуждия език навлизаш и в културата на страната и душевността на народа й.

Устните преводачи работят в екипи от двама или трима души за всяка кабина, т.е. за всеки език, на който се превежда. Работата наистина е екипна и всеки може да разчита на колегите си, а резултатът от работата е резултат на съответната езикова кабина, а не на отделните преводачи.

Даниела: Често ни задават въпроса колко минути работят и колко почиват устните преводачи. Краткият отговор е “зависи”. А по-дългият, но далеч непълен отговор е, че колко минути се работи и колко се почива зависи от конкретното заседание, от езиковите комбинации в екипа, от езиците, на които се изказват участниците в заседанието, и т.н. За преводачът, който не превежда в момента обаче, не може да се каже, че почива, тъй като следи дискусията, помага на колегите, като пише цифри и термини, прави справки в интернет, подготвя следващ материал и др.

В европейските институции освен Европейската комисия свои служби за устен превод имат Европейският парламент и Съдът на Европейските общности в Люксембург. Особеност в работата на службите за устен превод е, че за тях работят както щатни устни преводачи, които са подбрани с конкурс, така и акредитирани преводачи на свободна практика. Акредитацията се извършва чрез полагане на акредитационни тестове пред междуинституционална комисия. Повече информация за тях можете да намерите тук.

Димка: Успоредно с основните си задачи по осигуряването на устен превод и организацията на конференции, ГД “Устни преводи” работи с различни университети, предлагащи обучение по конферентен превод, като оказва подкрепа чрез наши колеги, които периодически участват в обучението на студентите по два-три дни, за да подпомогнат навлизането им в професията и да ги запознаят със стандартите на работа в европейските институции. В България ГД “Устни преводи” подпомага магистърските програми по конферентен превод в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (СУ) и Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.

Понякога ни питат дали развитието на информационните технологии няма да измести устните преводачи. Такава опасност не виждаме в обозримо бъдеще. Информационните технологии обаче могат да ни помагат в нашата работа. Използването на компютри, интернет, терминологични бази данни и друга информационна и комуникационна техника е ежедневие за нас. Както информационните технологии са в помощ на писмените преводачи и са променили донякъде професията, без да заместят писмения преводач, така и при устния превод те са безценен помощник, но човекът засега поне не може да бъде заменен. Или, както го формулира един наш колега, устните преводачи няма да бъдат заместени от информационните технологии, а от устни преводачи, които умеят да използват информационните технологии.

Моето образование

Димка: Завършила съм английска филология и магистратура по конферентен превод в СУ “Св. Климент Охридски”. Магистърската програма по конферентен превод дава солидна подготовка за попрището на устния преводач. Особено полезни за нас като студенти бяха контактите с устните преводачи от европейските институции, които ни предаваха свои опит и ни запалиха за професията.

Даниела: Моят случай е малко по-различен, но не е изключение. Не е задължително да имаш филологическо образование, за да станеш устен преводач. Има много колеги, които са завършили доста по-различно висше образование – има юристи, инженери, лекари, историци. Тъй като в работата си устния преводач се докосва до най-различни сфери на познанието, наличието на колеги с най-различен образователен профил в никакъв случай не е в ущърб. Аз самата съм завършила тонрежисура и дълги години съм работила в тази професия. Това, което е нужно за професията на устния преводач, е владеенето на чужди езици на много високо ниво, любопитство към света, готовност постоянно да се учиш и голяма психическа, а и физическа издръжливост.

Моят път дотук

Димка: Започнах работа като преподавател по английски език, след което станах асистент в СУ “Климент Охридски”, където преподавах теория и практика на превода на студентите по английска филология. В продължение на две години бях ръководител на магистърската програма по конферентен превод, а в същото време работех и като устен преводач на свободна практика. През 2009 г. бях акредитирана като конферентен преводач на свободна практика към институциите на ЕС, а от четири години съм част от постоянния състав на българска кабина.

Избрах настоящата си професия заради високия й престиж, заради интелектуалните предизвикателства и огромното разнообразие от теми и проблеми, които се обсъждат.

Даниела: Тъй като съм израсла с два “родни” езика в семейство на преводач, преводът никога не е бил далеч от мен. Още като ученичка и студентка съм се занимавала непрофесионално с писмен и устен превод, а когато завършвах висшето си образование, завърших и курс по симултанен превод, организиран от Съюза на преводачите в България. Скоро след това бях поканена да се включа в екипи на симултанни преводачи при различни мероприятия в България. Така, успоредно с основната си професия, започнах да работя и като преводач на свободна практика. С подготовката на България за присъединяване към ЕС работих като преводач за различни предприсъединителни проекти. През 2006 г. участвах успешно в конкурс за устни преводачи с български език към Европейските институции и от юли 2007 г. работя в Генерална дирекция “Устни преводи” на ЕК.

Моите задачи и отговорности

Даниела: Като устни преводачи нашата задача и отговорност е на първо място да осигуряваме качествен превод на български език от всичките си работни езици, както и превод от български към разпространен официален език на ЕС при работни заседания от всякакъв характер и така да бъдем в помощ на делегатите ни. Това означава добра подготовка за всяко заседание, за което ползваме предоставени ни документи за заседанията, глосари и терминологични бази данни, но също и наша систематизирана информация от предишни заседания – тук натрупването на опит и знания помага много.

Задача и отговорност на устния преводач е също да разширява познанията си в различни области, за което звеното за професионална подкрепа и развитие на устните преводачи предлага обучения. Освен това преводачът трябва да е винаги осведомен за актуалните събития, както в своята страна и в ЕС, така и в нашия все по-тясно свързан свят. И не на последно място, преводачът трябва да поддържа високото ниво на владеене на езиците, с които работи.

Щатните преводачи в ГД “Устни преводи” са ангажирани освен това и със задачи по подбора и обучението на устни преводачи и осигуряването на качеството на работа. Имат също така възможност да се включват в различни проекти, например такива, свързани с информационните и комуникационни технологии и нашата професия.

Извън споменатото, аз лично като ръководител на българския отдел в ГД “Устни преводи” имам и съответни мениджърски задачи и отговорности, но успоредно с това продължавам с удоволствие да работя в кабината заедно с колегите.

Димка: В допълнение към обичайните отговорности изпълнявам и ролята на координатор на ГД “Устни преводи” на първото българско председателство на ЕС. Работата на координатора започва повече от година преди началото на председателството и включва разнообразни дейности. Координаторите са посланиците на нашата служба, защото качественият устен превод е много важно условие за успеха на всяко международно събитие. Координаторът работи заедно с екипа в страната и в Постоянното представителство в Брюксел за успеха на председателството.

В рамките на подготовката на нашето председателство например проведохме редица практически семинари заедно с администрацията, по време на които работихме върху различни умения, чрез които едно заседание да се превърне в успех именно за председателя. Изградихме чудесни връзки на доверие и сега председатели на групи и преводачи работят като истински сплотени екипи, в които има доверие, добра комуникация и обратна връзка.

Понякога има нужда от пояснения за това как технически се получават нещата, защото работата в многоезична среда и в институциите на ЕС си има своята специфика. Беше наистина интересно по време на тези семинари да мислим заедно с бъдещите тогава председатели на групи и да търсим решения на важни за тях въпроси при говоренето пред аудитория и ролята на председател на заседания.

Координаторът се грижи и за своите колеги както от българска, така и от другите езикови секции. За много колеги това беше първа възможност да посетят България, а за мен шанс да представя неповторимостта на страната. Много от колегите откриват очарованието на България и казват, че с удоволствие биха се върнали отново.

И не на последно място, координаторът има своите задължения по време на самите срещи в София. Това означава, че на място се ръководят преводаческите екипи, които в някои случаи са доста сложни заради броя на предоставяните езици или заради сложната организация на заседанието, и тогава трябва да мога да гарантирам, че всеки преводач във всеки един момент знае кога и къде трябва да бъде. Ако друг колега ръководи екипите в София, тогава предварително подготвям, доколкото е възможно, неговата работа в България. Ръководя и преводаческите екипи по време на Съвета по външни работи и по общи въпроси в Брюксел и Люксембург, както и на срещите на Европейския съвет.

Работата на координатора е много натоварена, но едно председателство, особено когато е първо, оставя незабравими спомени и носи огромно удовлетворение.

Моите предизвикателства

Димка: Разнообразието в професията е предимство, но и доста сериозно предизвикателство. Всеки преводач се подготвя, преди да отиде на работа, и когато пет дни в седмицата работиш по пет различни теми, тогава подготовката отнема голяма част от свободното време, а понякога и от съня. И да не забравяме, че при подготовката на терминология за заседанията например преводачите трябва да се подготвят за всичките си работни езици.

Работим и на заседания на най-високо ниво, понякога дълги часове и под напрежение, което изисква справяне със стреса и запазване на спокойствие.

Даниела: Устният превод и особено симултанният превод е сам по себе си едно предизвикателство. Да трансформираш мисълта на оратора на друг език на момента, да предадеш идеята му незабавно и ясно изисква много. За мен особеното и приятно предизвикателство е да правя това от няколко сменящи се постоянно езика, като предавам мислите на оратора на добър и жив български език.

Моето удовлетворение

Димка: Най-голямо удовлетворение е, когато заседанието тече гладко, благодарение и на нашия превод. Понякога слушателите ни забравят, че са със слушалки за превода и тръгват с тях, което означава, че правим точно това, което е квинтесенцията на нашата работа – осигуряваме комуникацията, без да ни забелязват. Макар че опитните в работата в многоезични заседания делегати в европейските институции не пропускат да благодарят на преводачите.

Интересното при нас е и че понякога ставаме преки свидетели на исторически събития и следим дискусии, които са важни за бъдещето на всички граждани на ЕС. Колегите си спомнят например тържествените церемонии по подписването на Лисабонския договор, а за мен е изключително интересно да следя дискусиите за Брекзит. Всичко това обаче изисква и огромна дискретност, защото пазим поверителността на тези обсъждания.

Даниела: Харесвам разнообразието на нашата работа. Ежедневната смяна на тематиката, която превеждаме, изисква много от нас, но и ни дава много. Освен това работим в постоянно променящи се екипи, така че общуваме с много различни колеги както от българската, така и от другите кабини. А тъй като се ангажираме и с подкрепата на бъдещи колеги и млади колеги, удовлетворение носят и техните успехи.

Моите източници на информация

Димка: Този въпрос силно ни затруднява, защото за нас всичко в света около нас може да бъде източник на информация.

Даниела: Ако обаче погледнем сериозно на въпроса, то трябва да споменем всякакви работни документи за разнообразните заседания, на които превеждаме, различните медии и не на последно място натрупваните с годините знания.

Edge Case: Many Tags

1 juin 2009 0 comments alumni

This post has many tags.

Edge Case: Nested And Mixed Lists

15 mai 2009 0 comments alumni

Nested and mixed lists are an interesting beast. It’s a corner case to make sure that

  • Lists within lists do not break the ordered list numbering order
  • Your list styles go deep enough.

Ordered – Unordered – Ordered

  1. ordered item
  2. ordered item
    • unordered
    • unordered
      1. ordered item
      2. ordered item
  3. ordered item
  4. ordered item

Ordered – Unordered – Unordered

  1. ordered item
  2. ordered item
    • unordered
    • unordered
      • unordered item
      • unordered item
  3. ordered item
  4. ordered item

Unordered – Ordered – Unordered

  • unordered item
  • unordered item
    1. ordered
    2. ordered
      • unordered item
      • unordered item
  • unordered item
  • unordered item

Unordered – Unordered – Ordered

  • unordered item
  • unordered item
    • unordered
    • unordered
      1. ordered item
      2. ordered item
  • unordered item
  • unordered item